Какъв е бил храмът на Ирод?

Какъв е бил храмът на Ирод? Отговор



Когато Давид беше цар, той попита Бог дали може да построи храм (1 Летописи 17:1–15). Бог му каза не, но му позволи да събере материалите, от които синът му Соломон ще се нуждае, за да го построи (1 Летописи 22:2–5). Храмът на Соломон е разрушен и разграбен от вавилонците през 586 г. пр. н. е. (4 Царе 25:9). Персийски цар Кир разреши храмът да бъде възстановен (Ездра 1:2) под ръководството на Зоровавел.



През следващите четиристотин години поредица от езичници последователно построили и осквернили втория храм. Цикълът кулминира в битка през 39 г. пр. н. е., в която цар Ирод поема контрола над храма, избивайки много от свещениците и защитниците в процеса, но също така не позволявайки на римските войници да влязат в светилището. Ирод предлага храмът да бъде реновиран през 20-19 г. пр. н. е., като причината е, че храмът след заточението е бил с шестдесет лакътя по-къс от оригинала на Соломон. Въпреки опасенията на евреите, че той възнамерява да го събори и никога да не го построи отново, основната работа по храма е завършена за година и половина, а външният двор – за осем години. Довършителните работи продължават до 63 г. сл. Хр. След това храмът на Ирод е реставрация и разширяване на втория храм на Зоровавел.





На източния край на Йерусалим, на запад от Гетсимания и северозападно от долината Кедрон, се намирал храмът на Ирод. Размерите на двора на храма на Ирод бяха 1550 фута на 1000 фута – около 35 акра. В далечния северозападен ъгъл се намираше крепостта Антония, домът на храмовия гарнизон, който остана нащрек за смущения в храма — смущения, които губернаторът бързо потуши, за да не привлече нежелано внимание от Рим.



Две порти осигуряваха вход в двора на храма на Ирод от юг; четири от запад; и едната, Златната порта, от изток; също подземен проход водеше към съда от крепостта Антония. Точно вътре в стените имаше портици — покрити пътеки, оградени отвън от големите стени, а отвътре от редици високи мраморни колони. Северният подход към храма беше най-равен и лесен за изкачване, но южните порти (двойната Хулда и тройната Хулда) бяха най-често използвани. Тъй като по южната стена се очертаваше дере, големи стълби водеха до действителните порти. Тунели минаваха през и в подземна зона с пчелна пита, наречена Конюшнята на Соломон. Още стълби водеха към южната част на Двора на езичниците. Източният портик е кръстен на цар Соломон и някъде по тази стена дванадесетгодишният Исус обсъжда с учените (Лука 2:46). Възможно е най-високият ъгъл на източната стена да е там, където Сатана е отвел Исус в Матей 4:5.



Храмът на Ирод стоеше изкривен в центъра на големия двор, така че входът му да гледа по-добре на изток. Балюстрада — ниска стена от каменни стълбове и шапки — определяше вътрешната граница на Двора на езичниците. Това беше този вътрешен двор, между балюстрадата и външните стени, където езичниците можеха да отидат на поклонение. Това беше и този съд, където Исус изгони чейнджърите в Матей 21:12. За езичници е било незаконно да преминават покрай балюстрадата, престъпление, наказуемо със смърт (вж. Деяния 21:27–32).



В рамките на Двора на езичниците, приближавайки се до храма на Ирод, се намираше Дворът на жените, достъпен през Красивата порта. Тук имаше тринадесет контейнера с форма на тръба за доброволни дарения. В една от тях вдовица дари последните си две лепти, действие, което Исус забелязал в Марк 12:41–44.

От западната страна на Двора на жените имаше петнадесет стъпала, които водеха до портата на Никанор, където Мария донесе бебето Исус по време на представянето Му (Лука 2:22–24). Преминаването през портата на Никанор ще доведе до Двора на Израел, достъпен само за церемониално чисти еврейски мъже. Ниска балюстрада и още едно стълбище разделяха Двора на Израел от Двора на свещениците; три порти, по една от юг, запад и север, осигуряваха на свещениците по-директен достъп от външния двор.

В двора на свещениците беше олтарът за всеизгарянията. Четиридесет и пет фута от всяка страна и двадесет и два фута висок, олтарът беше направен от необязан камък. По-рано близката зона, където са били заклани животните, е била оборудвана с корито с течаща вода, захранвана от извор и подземни цистерни за отмиване на кръвта. Възможно е това да е запазено при реставрацията на Ирод. Също така в Двора на свещениците имаше голям басейн, наречен медно море или умивалник, почиващ върху дванадесет бика, изляти в бронз. Отвъд тези тела имаше още едно стълбище, водещо към завеса, избродирана с карта на познатия свят, която покриваше входа на самия храм. Само дежурният свещеник имаше право да се придвижи отвъд тази завеса.

Вътре в храма на Ирод нещата бяха поставени подобно на скинията на Мойсей. Отвъд първия воал имаше зала, съдържаща златния олтар от тамян, златната маса с хлябове и златния светилник. Твърди се, че този светилник, седемръката менора, е останал запален по чудо по време на осемдневното повторно освещаване на храма след победата на Макавеите през втори век пр.н.е.

Само първосвещеникът можеше да отиде отвъд последния воал към Светая Светих, и то само веднъж годишно, в Деня на умилостивението. Подът, стените и таванът на тази стая бяха покрити със злато. Тъй като Ковчегът на Завета е бил изгубен преди години, храмът на Ирод не е имал обзавеждане в Светая Светих, въпреки че е възможно камък да е задържал мястото на ковчега. Именно този воал, водещ към Светая Светих, се разкъса отгоре надолу, когато Исус беше разпнат (Матей 27:51). Около Светая Светих, на юг, запад и север, имаше три етажа от свързани помежду си стаи. Отворите от историята непосредствено над Светая Светих позволиха на работниците да бъдат спуснати в тази стая, за да направят ремонт, без да докосват пода.

Храмът на Ирод просъществува до 70 г. сл. Хр., което бележи края на втората храмова ера. По това време, след дълга война между еврейските зилоти и римските власти, четири римски легиона, водени от Тит, обсадиха Йерусалим и изгориха храма. Докато храмът горял, златните и сребърни орнаменти се стопили и проникнали между пукнатините в камъните. В ревността си за стипендия римските войници разглобяват храма, камък по камък, изпълнявайки пророчеството на Исус в Матей 24:1–3. Евреите са разпръснати в диаспората и се завръщат масово в Израел едва след Втората световна война. Храмовата планина, където се издигаше храмът на Ирод, сега е дом на ислямския купол на скалата. Всичко, което остава от работата на Ирод върху храмовата планина, е Западната стена, дълга 1600 фута част от подпорната стена, която Ирод е построил, за да разшири храмовата планина.



Top