Какво е внимателност?

Какво е внимателност? Трябва ли християнинът да участва в внимателността? Отговор



Внимателност е свободно дефиниран термин, който придоби културна популярност. За някои вниманието се разглежда като умишлено осъзнаване на текущата реалност или акта на съществуване в момента. Други го използват, за да говорят за специфично медитативно състояние или за медитативните практики, използвани за навлизане в това състояние. Внимателността може да се разбира като наблюдение на нечии мисли, чувства, физически усещания и емоции без преценка дали са правилни или грешни. За някои вниманието се използва като средство за намаляване на стреса в разгара на забързания живот. Други го използват като помощно средство, за да предизвикат пълна ангажираност в живота, вместо да размишляват за миналото или да се тревожат за бъдещето. За други това се разглежда като средство за самооткриване.



Внимателността се корени в будизма, както пропагандаторите на внимателността лесно признават, въпреки че често е адаптирана за светски цели. Идеологията зад вниманието е да се постигне спокойствие и баланс на ума. Някои от техниките за внимание, рекламирани в популярната психология, са напълно съвместими с Библията. Но основното предположение зад внимателността е, че можем да създадем собствен мир чрез собствените си усилия. Внимателността може да допринесе за намаляване на стреса и повишено чувство за благополучие, но внимателността никога няма да постигне за нас удовлетворението, за което нашите души копнеят. Само Бог може да отговори на най-дълбоките ни нужди.





От библейска гледна точка ние знаем, че само Исус дава мира, който може да съществува при всякакви обстоятелства (Йоан 14:27; Филипяни 4:7). Никой човек не може сам да контролира емоциите или мислите си, защото сме родени роби на грешната природа (Римляни 6:17–23). Само чрез силата на Святия Дух, който освобождава умовете ни да мислим истина, можем да познаем истинския мир. Ако искаме да практикуваме да бъдем по-осъзнати или проницателни, има много по-добри възможности от техниките на внимателност, като изучаване на Библията, молитва и поклонение на Бог.



Когато християните мислят библейски, те виждат нещата, определени през призмата на Писанието. Думата внимателен , което означава внимателен, не описва нищо по своята същност погрешно. Псалмистите бяха внимателни към заобикалящата ги среда и собствените си емоции. Можем да бъдем и ние. Исус беше внимателен към нуждите на другите около Него, както и към прекарването на лично време с Отец, отделно от тълпите. Можем да имитираме същото поведение. Християните могат да си спомнят за Христос, като вземат всяка мисъл в плен на Христос и обновяват умовете си с истината (2 Коринтяни 10:5; Римляни 12:2). Ние сме внимателни, когато изследваме себе си (2 Коринтяни 13:5) и молим Бог да изследва и разкрие сърцата ни (Псалм 139:23–24). Филипяни 4:6–8 ни казва: Не се тревожете за нищо, но във всяка ситуация, чрез молитва и молба, с благодарност, представяйте своите искания на Бога. И Божият мир, който надхвърля всяко разбиране, ще пази сърцата ви и умовете ви в Христос Исус. И накрая, братя и сестри, каквото и да е вярно, каквото е благородно, каквото е правилно, каквото е чисто, каквото е прекрасно, каквото и да е достойно за възхищение – ако нещо е отлично или достойно за похвала – помислете за такива неща. Това поведение може да се разглежда като внимание. Но вниманието, като будистка техника за медитация или дори като психологически метод за самопомощ, предназначен да бъде лек за всичко за самоосъзнаване и самореализация, не е библейско.





Top