Какво е апофатична теология?
Отговор
Апофатическата теология (известна още като негативна теология) е опит да се опише Бог чрез това, което не може да се каже за Него. Много от термините, използвани за описание на Божиите атрибути, имат в себе си апофатично качество. Например, когато казваме, че Бог е безкраен, ние също казваме, че Бог не е краен (т.е. не е ограничен). Друг пример би било описването на Бог като духовно същество, което е просто още един начин да се каже, че Бог не е физическо същество.
В църковната история апофатичният метод е популярен сред теолози като Тертулиан, св. Кирил Йерусалимски и отците на Каподокийците. Най-влиятелният привърженик на апофатичната теология е Псевдо-Дионисий (който е цитиран многократно в
Summa Theologica от Тома Аквински). Апофатическата теология също е разпространена в източноправославното християнство и се разглежда като по-добра от позитивната (или катафатичната) теология. Поради трансцендентността на Бог, смята се, по-нататъшно познание за Бог трябва да бъде извлечено от пряк опит с Него. Това води до мистични подходи за постигане на познание за Бог.
Голяма част от това изглежда еволюира от дебата между Божията иманентност и Неговата трансцендентност. Божията иманентност вижда Бог тясно свързан с Неговото творение и проявяващ жив интерес към живота на хората. За да се предпазят от прекомерно наблягане на Божията иманентност, има хора, които искат да подчертаят трансцендентността на Бог, Неговата „напълна другост“. Но истината не е предложение „или/или“ в този случай, а предложение и/и. Бог е едновременно иманентен и трансцендентен. В Неговата трансцендентност е уместно да се говори за това, което Бог не е (апофатична теология). Трябва също така да имаме предвид, че християнството е разкрита вяра и че въпреки трансцендентността на Бог, Бог се спусна, за да разкрие Себе Си на човечеството. Следователно можем да правим положителни изявления за Бог – че Той е любящ, милостив и милостив. Такива твърдения трябва да се разглеждат по аналогия. С други думи, можем да разберем какво означават доброта, любов и милост, но когато се прилагат към Бог, те се разбират като приложени в съвършенство, т.е. прилагат се по аналогия, от по-малкия (нас) към по-големия (Бог).