Какво представлява Антиохийската православна църква?

Отговор



Антиохийската православна църква, по-официално наречена Гръцка православна патриаршия на Антиохия и целия изток, е самоуправляваща се църква в рамките на източното православие. Антиохийската православна църква е различна от Сирийската православна църква (наричана още Сирийската православна патриаршия на Антиохия и целия изток), която е част от Източното православие.



Като независима, Антиохийската православна църква има свой патриарх (религиозен надзорник) и патриаршия (църковна юрисдикция). Антиохийската православна църква е със седалище в Дамаск, Сирия, въпреки че предишната й база е била в Антиохия. Епархии извън Сирия се намират в Австралия, Бразилия, Иран, Ливан, Турция, САЩ и на други места (архиепископията на САЩ е самоуправляваща се). Според Световния съвет на църквите Антиохийската православна църква има 4,3 милиона членове по целия свят.





Антиохийската православна църква проследява своето начало в Деяния 11:26: Учениците са били наречени християни първо в Антиохия. Антиохийската православна църква твърди, че апостол Петър основал тяхната църква през 34 г. сл. Хр. и че Павел се присъединил към Петър скоро след това в Антиохия. Антиохийската православна църква също посочва Деяния 6:5, където се споменава Николай от Антиохия като един от първите седем дякони, като индикатор за значението на Антиохийската църква през първи век. Антиохийската православна църква твърди, че има непрекъсната линия от апостолски назначени епископи от времето на Петър до сега.



Доктрината и практиката на Антиохийската православна църква съвпадат с тези на други църкви в рамките на източното православие. Антиохийската православна църква следва византийската литургия, въпреки че в църквата съществува движение на западен или латински обред. Антиохийската православна църква спазва седем тайнства, почита икони, моли се на Мария, Божията майка и други светци, отправя молитви за мъртвите и учи на спасение въз основа на дела (като пазене на тайнствата). Тези учения противоречат на библейската доктрина. Библейската молитва трябва да бъде насочена единствено към Бог и Библията учи, че спасението е по благодат чрез вяра, отделно от човешки дела (Ефесяни 2:8–9). Православното учение за спасението е друго евангелие, което поставя ударението върху нашите дела, а не върху Христовите (вижте Галатяни 1:6–9).