Какво казва Библията за страхливостта или това да си страхливец?

Какво казва Библията за страхливостта или това да си страхливец? Отговор



На пръв поглед изглежда, че Библията има много малко какво да каже за страхливостта. Някои преводи дори не съдържат думата, докато в други тя се среща само веднъж в Откровение 21:8, в която страхливецът е осъден на адски огън заедно с убийци и магьосници. Други преводи използват думата страхлив на мястото на думата страхлив , но може ли тези думи да са синоними? Ако е така, какво означава това за нас, които всички сме се страхували в един или друг момент? Ние ли сме страхливите, за които Откровение 21:8 говори?



На гръцки думата, преведена страхлив в Откровение 21:8, предполага страх и плахост. Речникът също дефинира страхливец като човек, на когото липсва смелост да прави трудни, опасни или неприятни неща. Страхливецът съзнателно бяга от неприятни ситуации, като прави всичко възможно, за да спаси собствената си кожа – робувайки се на страха. Страховостта понякога е свързана с гузна съвест: нечестивите бягат, въпреки че никой не ги преследва, но праведните са смели като лъв (Притчи 28:1). Писанието може да каже много за това да си роб на страха и съдържа истории за някои благочестиви хора, които се поддадоха на страха.





Петър е добър пример за някой, който някога е показал страхливост или робуване на страха. Трикратното отричане на Петър от Исус, за да спаси собствения си живот, разкри страх, който все още беше предаден на хората, а не на Бог (Лука 22:54–62). По-късно, по времето на ранната църква, Петър веднъж решил да се въздържа от хранене с езичниците от страх за групата на обрязването – юдаистите (Галатяни 2:11–13). Страхът му да не бъде критикуван от еврейските си братя го попречи да се покори на Бог, който му беше заповядал да приеме езичниците в общността на вярващите, свободно да яде и пие с тях (Деяния 11:1–17). Въпреки страхливостта на Петър понякога, Исус го обичаше и продължаваше да го нарича ученик (Лука 22:31–32; Йоан 21:15–22). С прошката на Исус и дара на Неговия освещаващ Дух, Петър се научи да живее живот с голяма вяра и смелост, въпреки че е изправен пред преследване (1 Петър 4:12–19; Йоан 21:17–19).



Джошуа беше човекът, който поведе Израел при завладяването на Ханаан; предвид многото битки, пред които се е изправил и спечелил, никой никога няма да го нарече страхливец. И все пак Джошуа трябва да се е борил със страх, защото Господ му казва отново и отново да не се страхува, да бъде смел и т.н. (Исус Навин 1:9, 18; 8:1). Това е насърчение срещу страхливостта, което Исус Навин предаде на израилтяните (Исус Навин 10:25).



Има много места в Писанието, където Бог казва на народа Си да бъде силен и смел. Не се страхувайте и не се страхувайте. . . защото Господ твоят Бог върви с теб; той никога няма да те остави, нито ще те изостави (Второзаконие 31:6). Това е заповед, а не предложение. Как може Бог да очаква от нас да не се страхуваме? Това е, защото Той обещава да ни укрепи и да бъде с нас. Неговата сила и присъствие са наши (2 Тимотей 1:7; Псалм 37:27–28; Матей 28:18–20). Може би понякога играем страхливци, робувайки се на страх, само защото не приемаме сериозно Божието Слово; ние не вярваме, че Той всъщност е с нас или ще ни укрепи. Макар че е естествено да изпитваме страх, ни е заповядано да не позволяваме на страха да ни контролира; вместо това трябва да извикаме към Бога на мира, който е обещал да бъде с нас и ще ни помогне във време на нужда (Филипяни 4:5b–9; Исая 51:12).



Исус е най-добрият ни пример за справяне със страха, без да му позволяваме да контролира или да Го пречи да се подчинява на Бога (Лука 22:42–44). Ако сме Божии деца чрез вяра в Христос, не е нужно да се страхуваме от осъждането, споменато в Откровение 21:8 (виж Римляни 8:1). Въпреки това твърдението, че страхливците ще бъдат изпратени в огненото езеро, ни напомня, че животът на страх не е белегът на Христов ученик. Ние трябва да дойдем при Бог със страховете си, като Го молим да действа Своя съвършен мир в нас (Филипяни 4:6–7; Псалм 145:18). Той иска да молим и Той няма да ни разочарова (Матей 7:7–10; Исая 41:10; 2 Тимотей 4:17; Псалм 18:32–34).



Top