Какво казва Библията за страданието?

Какво казва Библията за страданието? Отговор



Страданието е това, което причинява болка и страдание чрез физическа немощ и/или психическо страдание. Хората и народите могат да бъдат засегнати и това страдание често се приписва на Господ и Неговото наказание (Исая 45:7; Амос 3:6). Има най-малко 14 еврейски и гръцки думи, които са преведени като страдание в нашите английски Библии и това е така, защото страданието може да има няколко причини и приложения с фини разлики, които не са отразени в английския ни речник.



Хората могат да бъдат засегнати по редица причини:





1. Скърбите могат да бъдат пряка последица от греха (Галатяни 6:8; Притчи 11:18).



2. Скърбите могат да бъдат присъда от Бог (Езекиил 36:18–19; 39:24; Римляни 1:18–32; 2:6; 6:23).



3. Скърбите могат да ни пречистят и да ни помогнат да развием издръжливост (Даниил 12:10; Яков 1:3; 1 Петър 4:12–13).



4. Скърбите могат да възникнат за Божиите цели (Йов 2:7; Исая 53:7; Псалм 119:75).

5. Скърбите са част от живота в един паднал свят (Псалм 25:16; 1 Петър 1:6; Йоан 16:33).

6. Скърбите могат да бъдат резултат от преследване заради Исус (2 Тимотей 3:11–12; Псалм 69:6–7; 1 Йоан 3:13).

7. Скърбите могат да бъдат резултат от пряка атака от Сатана (Лука 22:31; Ефесяни 6:12; 1 Петър 5:8).

Нациите могат да изпитат страдание поради много от същите причини. В Стария завет Бог често потиска цели народи заради тяхното непокорство и нечестие. Язвите в Египет по време на изхода причиниха големи страдания (напр. Изход 8:24; 9:10–11). Една от причините, поради която Бог донесе страдание на народите, беше да очисти земята от замърсяването на тяхното нечестие. Друга причина беше да научи Израел на сериозната необходимост от следване на Господ (Второзаконие 28:58–60). Бог също така бързо съди израилтяните, които се противопоставиха на Него или на назначените от него водачи (Числа 12: 1–4, 10; 16:28–33). От решаващо значение беше Израел да се научи да процъфтява като общност, отделена от света, и въстанието бързо ще унищожи това единство.

Скърбите са част от живота в този свят. Всички ще страдаме от сърдечни болки, наранявания, разочарования, липса, отхвърляне и болест. Трябва да помним насърчението на Павел във 2 Коринтяни 4:16–17: Затова ние не губим дух. Макар че външно се губим, но вътрешно се обновяваме ден след ден. Защото нашите леки и моментни неволи постигат за нас вечна слава, която далеч надвишава всички тях. Скърбите напомнят на християните, че този свят не е наш дом. Първо Коринтяни 2:9 ни напомня, че око не е видяло, ухо не е чуло, нито сърце не е измислило какво е приготвил Бог за тези, които Го обичат. Когато запазим фокуса си върху тази истина, можем да издържим всяко страдание.



Top