Какво представляват Codex Sinaiticus и Codex Vaticanus?

Отговор



Нашите познания за оригиналния текст на Библията идват от древни ръкописни ръкописи. Старият завет е написан на иврит, а Новият завет е написан на гръцки. Никой не разполага с оригиналните статии, но са открити хиляди древни копия. Тъй като тези копия са написани на ръка, има вариации в правописа, реда на думите и структурата на изреченията сред тях. Въпреки че тези вариации предизвикват известно объркване относно библейския текст, повечето от четенията на ръкописите са в съгласие. От около 500 страници в гръцкия Нов завет вариантите на ръкописа представляват само около половината страница.

По-голямата част от древните ръкописи съдържат само малки части от библейския текст, като книга или част от книга. Сред тези ръкописи има фрагменти от папирус, които са останки от най-древните свитъци и обикновено представляват само няколко страници текст. Всички тези фрагменти от папирус са открити по време на съвременни археологически разкопки. Друга група ръкописи са унциалите, които използват всички главни букви и са написани на пергамент или пергамент, който е по-гладка повърхност за писане от папирус и позволява извити букви. Унциалните ръкописи са написани между 3-ти и 8-ми век и често са подвързани като страници в книга или кодекс, а не като свитък. Няколко от тези древни кодекси са оцелели непокътнати, което ни дава солидна представа за Библията, използвана от древната църква.



Два от най-старите пълни (или почти пълни) ръкописи са Codex Sinaiticus и Codex Vaticanus. И двете са написани на пергамент и имат голям брой корекции, написани върху оригиналния текст.



Codex Sinaiticus, известен също като Алеф (еврейската буква א), е намерен от граф Тишендорф през 1859 г. в манастира Света Екатерина на планината Синай. Части от ръкописа са намерени в манастирското сметище, а по-голяма част е представена на Тишендорф от един от монасите. Това е голям кодекс с 400 страници (или листа), включващи около половината от Стария завет във версията на Септуагинта и пълния Нов завет. Той е датиран от втората половина на 4-ти век и е високо оценен от изследователите на Библията в усилията им да възстановят оригиналния библейски текст. Синайт е оказал силно влияние върху преводаческата работа на съвременните версии на Библията. Въпреки че някои учени смятат, че представлява оригинална форма на текста, той също е признат за най-силно коригирания ранен новозаветен ръкопис.

Codex Vaticanus, известен още като B, е намерен във Ватиканската библиотека. Състои се от 759 листа и има почти всички Стари и Нови завети. Не е известно кога е пристигнал във Ватикана, но е включен в списък от каталог през 1475 г. и е датиран от средата на 4-ти век. Vaticanus е използван за първи път като изходен документ от Еразъм в работата му върху Textus Receptus. Тъй като той смяташе текста на Ватикан за непостоянен, той рядко го следваше, когато се различаваше от другите гръцки текстове.



Съществуват различни теории за това как тези древни текстове трябва да се разглеждат от съвременните учени. От една страна, някои смятат, че трябва да се следва най-древният прочит, тъй като е най-близък по време до оригинала. От друга страна, някои смятат, че мнозинството трябва да управлява. Тъй като има хиляди древни ръкописи, те смятат, че трябва да дадем предимство на прочитът, който е представен от най-много документи. Един въпрос, който понякога се повдига срещу гледната точка на мнозинството, е, че много от тези документи са написани много късно (9-15 век). Отговорът на това е, че много от ранните папирусни фрагменти поддържат мнозинството четене. Освен това беше повдигнат въпросът, ако Ватикан и Синайт представляват оригиналния прочит на текста, защо има толкова малко ръкописи, които следват техния пример? Ако те бяха оценени от ранната църква, бихте очаквали да намерите много копия, направени от тях, обхващащи широк период от история. Това, което всъщност откриваме, са няколко ранни ръкописа, които са съгласни с тях, но след това изчезването на този тип текст, докато напредваме в историята.

Има много какво да се научи от разглеждането на тези и други древни текстове и те трябва да продължат да бъдат високо ценени от учените. Въпреки че може да има различия в мненията относно начина, по който трябва да се използват, едно е сигурно – дори с техните текстови вариации, те ни показват, че Бог е съхранил Словото Си през вековете. Можем да обсъдим конкретната формулировка в няколко пасажа, но остава фактът, че над 90 процента от текста на Новия завет се подкрепя единодушно от всички древни ръкописи. В тези пасажи, където правилният прочит се оспорва, няма голяма доктринална промяна и можем да бъдем сигурни, че имаме точните, разкрити думи на Бог, предадени ни.