Резюме на Книгата на 1 Царе

Резюме на Книгата на 1 Царе – Библейски преглед автор: Авторът е анонимен. Знаем, че Самуил е написал книга (1 Царе 10:25) и е много възможно той да е написал и част от тази книга. Други възможни участници в 1 Царе са пророците/историците Натан и Гад (1 Летописи 29:29).






Дата на писане: Първоначално книгите на 1 и 2 Царе са били една книга. Преводачите на Септуагинта ги разделиха и ние запазихме това разделение оттогава. Събитията от 1 Царе обхващат приблизително 100 години, от ок. 1100 г. пр. н. е. до c. 1000 г. пр. н. е. Събитията от 2 Царе обхващат още 40 години. Тогава датата на писане ще бъде някъде след 960 г. пр. н. е.



Цел на писането: Първо Самуил записва историята на Израел в земята на Ханаан, когато те преминават от управлението на съдии към обединена нация под царе. Самуил се очертава като последен съдия и той помазва първите двама царе, Саул и Давид.



Ключови стихове:





Но когато те казаха: „Дайте ни цар, който да ни води“, това не се хареса на Самуил; затова той се помоли на ГОСПОДА. И Господ му каза: „Слушай всичко, което ти говори народът; те не те отхвърлиха, а мен отхвърлиха като свой цар“ (1 Царе 8:6-7).



— Постъпи глупаво — каза Самуел. ‘Не сте спазили заповедта, която Господ вашият Бог ви даде; ако беше, той щеше да установи царството ти над Израел завинаги. Но сега твоето царство няма да издържи; ГОСПОД е потърсил човек според собственото си сърце и го е назначил за водач на народа Си, защото ти не спази заповедта на Господа“ (1 Царе 13:13-14).

Но Самуил отговори: „Дали Господ се радва на всеизгарянията и жертвите толкова, колкото да слуша гласа на Господа? Да се ​​подчиняваш е по-добре от жертва, а да се внимава е по-добре от тлъстината на овните. Защото бунтът е като греха на гаданието, а арогантността като злото на идолопоклонството. Понеже вие ​​отхвърлихте словото на Господа, Той ви отхвърли като цар“ (1 Царе 15:22-23).

Кратко обобщение: Книгата на 1 Царе може да бъде точно разделена на две части: животът на Самуил (глави 1-12) и животът на Саул (глави 13-31).

Книгата започва с чудотворното раждане на Самуил в отговор на искрената молитва на майка му. Като дете Самуил е живял и служел в храма. Бог го изтъква като пророк (3:19-21) и първото пророчество на детето е едно за осъждане на корумпираните свещеници.

Израилтяните воюват със своите вечни врагове, филистимците. Филистимците превземат ковчега на завета и го владеят временно, но когато Господ изпрати съд, филистимците връщат ковчега. Самуил призовава Израел към покаяние (7:3-6) и след това към победа над филистимците.

Народът на Израел, искайки да бъде като другите народи, желае цар. Самуил е недоволен от техните искания, но Господ му казва, че те отхвърлят не лидерството на Самуил, а Неговото. След като предупреди хората какво означава да имаш цар, Самуил помазва вениамитянин на име Саул, който е коронясан в Масфа (10:17-25).

Саул се радва на първоначален успех, побеждавайки амонците в битка (глава 11). Но след това той прави поредица от погрешни стъпки: самонадеяно принася жертва (глава 13), той дава глупав обет за сметка на сина си Йонатан (глава 14) и не се подчинява на пряката заповед на Господ (глава 15). В резултат на бунта на Саул, Бог избира друг да заеме мястото на Саул. Междувременно Бог премахва благословията си от Саул и зъл дух започва да подтиква Саул към лудост (16:14).

Самуил пътува до Витлеем, за да помаже младеж на име Давид за следващ цар (глава 16). По-късно Давид има известната си конфронтация с Филистимеца Голиат и става национален герой (глава 17). Давид служи в двора на Саул, жени се за дъщерята на Саул и се сприятелява със сина на Саул. Самият Саул завижда от успеха и популярността на Давид и се опитва да убие Давид. Дейвид бяга и така започва един необикновен период на приключения, интриги и романтика. Със свръхестествена помощ Давид едва, но последователно избягва кръвожадния Саул (глави 19-26). През всичко това Дейвид запазва своята почтеност и приятелството си с Джонатан.

Близо до края на книгата Самуил е починал, а Саул е изгубен човек. В навечерието на битката с Филистия Саул търси отговори. След като отхвърли Бог, той не намира помощ от небето и вместо това търси съвет от медиум. По време на сеанса духът на Самуил възкръсва от мъртвите, за да даде последно пророчество: Саул ще умре в битка на следващия ден. Пророчеството се сбъдва; Тримата сина на Саул, включително Джонатан, падат в битка и Саул се самоубива.

Предзнаменования: Молитвата на Хана в 1 Царе 2:1-10 прави няколко пророчески препратки към Христос. Тя възхвалява Бога като своя Канара (ст. 2) и ние знаем от евангелските разкази, че Исус е Канарата, върху която трябва да изградим нашите духовни къщи. Павел се отнася към Исус като камък на оскърблението на евреите (Римляни 9:33). Христос е наречен духовната скала, която е дала духовно питие на израилтяните в пустинята, точно както осигурява жива вода на душите ни (1 Коринтяни 10:4; Йоан 4:10). Молитвата на Хана също се позовава на Господ, който ще съди краищата на земята (ст. 2:10), докато Матей 25:31-32 се отнася за Исус като Човешкия Син, който ще дойде в слава, за да съди всички.

Практическо приложение: Трагичната история на Саул е изследване на пропуснатите възможности. Това беше човек, който имаше всичко — чест, авторитет, богатство, добър външен вид и много други. Но той умря в отчаяние, ужасен от враговете си и знаейки, че е провалил своята нация, семейството си и своя Бог.

Саул направи грешката, като си помисли, че може да угоди на Бога чрез непокорство. Подобно на мнозина днес, той вярваше, че разумният мотив ще компенсира лошото поведение. Може би силата му стигна до главата му и той започна да мисли, че е над правилата. По някакъв начин той развил ниско мнение за Божиите заповеди и високо мнение за себе си. Дори когато се сблъска с грешните си действия, той се опита да се оправдае и тогава Бог го отхвърли (15:16-28).

Проблемът на Саул е проблемът, с който всички се сблъскваме – проблем на сърцето. Подчинението на Божията воля е необходимо за успех и ако в гордост се бунтуваме срещу Него, ние се подлагаме на загуба.

Дейвид, от друга страна, в началото не изглеждаше много. Дори Самуил беше изкушен да го пренебрегне (16:6-7). Но Бог вижда сърцето и видя в Давид човек според Своето сърце (13:14). Смирението и почтеността на Давид, съчетани с неговата дързост за Господ и неговата отдаденост на молитвата, дават добър пример за всички нас.



Top