Бог мегаломан ли е?

Отговор



Мегаломанията е психично разстройство, което кара човек да има преувеличени мнения относно своята сила или способности. Някой, който си мисли, че е много по-важен, могъщ или способен, отколкото е в действителност, въпреки всички доказателства за обратното, ще се счита за мегаломан. Същият термин би се отнасял за лице, което причинява вреда на себе си и на другите поради обсебване на властта или имиджа си. Мегаломанията има два ключови компонента, нито един от които не се отнася за Бог: неточност и нараняване.

Мегаломанията включва заблуда: това, което мегаломанът мисли за себе си, всъщност не е вярно. Мегаломанът е посредственият шахматист, който обвинява всеки, който го бие, в измама, защото е твърде умен, за да губи честно. Адолф Хитлер обърка няколко решения по време на Втората световна война в резултат на своята мегаломания. Той отказа да се вслуша в съветите на своите генерали, тъй като беше твърде уверен в собствените си способности. Бог не е заблуден. Самооценката на Бог е вярна, тъй като Той е единственият Бог и притежава абсолютна сила, суверенитет и знание. Докато твърденията на Бог за Него са верни, Той не изразява мегаломания.



Човек, който вярва, че е най-високият в стаята и отказва да признае друго, не е мегаломан, стига да е наистина е по-висок от всеки друг присъстващ. Настоящият световен рекордьор в бягането на 100 метра не е мегаломан, защото казва, че е най-бързият човек на земята. По същия начин, когато Бог претендира за черти като всемогъщество и всезнание, Той не изразява мегаломания – това са Неговите истински атрибути. Би било справедливо да се каже, че мегаломанията в библейския Бог е противоречие в термините, тъй като е невъзможно да се надценява Божията сила и влияние.



Мегаломанията също включва вреда. Истинските мегаломани нараняват себе си и другите. Откъсването им от реалността води до действия, които са ирационални, опасни или абсурдни. Помислете отново за примера на Хитлер надценява собствения си военен гений. Или на филмов злодей като Дарт Вейдър, който убива подчинените си за дребни неуспехи. Бог не е капризен или жесток. Божиите действия спрямо човечеството са изрично предназначени за наша полза. Божество, което се подчинява на унижение и смърт като средство за прощаване на преднамерения ни грях, едва ли ни вреди. Това, че Бог очаква от нас да оценим и да отговорим на тази жертва, също не е мегаломанско; това е здрав разум.

И така, Богът на Библията не е нарцисист, егоман или мегаломан. Бог се представя точно такъв, какъвто е и показва огромна любов и загриженост към нас (Римляни 5:8). Нито честността, нито любовта са характерни за мегаломанията.